фкнф

СУ "Св. Климент Охридски"

днес е с продължителност осем семестъра и завършва с придобиването на образователно-квалификационната степен „бакалавър“ и е само редовно. През курса на обучение се изучават както общофилологически теоретични дисциплини, така и теоретични и практически предмети, свързани пряко с езиците, културите и литературите на Скандинавския север. Преподавателският състав включва висококвалифицирани български преподаватели, както и гост-лектори от съответните страни. Шведският институт, Стокхолм, и норвежкият Център за международно сътрудничество в образованието, Осло, поддържат редовни лекторати по шведски и норвежки език, които са от несъмнено значение за учебния процес в тази сфера.

Учебният план на специалността предвижда интензивно и задълбочено изучаване на два или повече скандинавски езика от нулево ниво. Работи се предимно във фонетичните лаборатории на университета. Курсът е разделен на различни елементи - граматика, лексика, превод, разговор, фонетика и т.н., които изграждат навици и умения в различните сфери на говорната комуникация. По основните езици на специалността - шведски и норвежки, се изнасят и лекции, и упражнения по фонетика и фонология, морфология и лексикология, синтаксис, словообразуване и стилистика. От четвъртия семестър нататък се изучава втори скандинавски език (датски, норвежки или шведски по избор). Учебният план включва също така теоретичен курс по исландски език, както и избираеми курсове по фински език и култура. Обучението по история на скандинавските литератури има за цел да представи развитието на скандинавските литератури в контекста на европейските. Изучават се идейно-художествени движения, крупни представители на съответните литератури, основни техни произведения.Обучението по странознание включва един общ и няколко специализирани курса. Чрез тях студентите се запознават с историята, културата, традициите и съвремието на различните скандинавски страни, с тяхното място в Европа и света. Освен общозадължителните дисциплини учебният план на специалността включва и множество свободно избираеми курсове, целящи да запознаят студентите със специфични литературни, културологични и лингвистични проблеми. Сред тях се открояват специалните курсове по староскандинавска митология, по практически проблеми на превода от скандинавски езици, за творчеството на Х.К. Андерсен, за драматургията на Хенрик Ибсен и Огуст Стриндберг, за романите на Кнут Хамсун и др.

Скандинавските страни предлагат ежегодно различни стипендии за обучение в техни учебни заведения. Те обхващат периоди от по няколко седмици до специализации за три, четири или девет месеца. Приемът на български студенти в специалността „Скандинавистика“ се осъществява съобразно Правилника за прием на студенти в СУ „Св. Климент Охридски“. Обучението по „Скандинавистика“ предвижда получаване на образователно-квалификационната степен „бакалавър“. Кандидатстването се извършва чрез полагане на писмени конкурсни изпити по английски или немски език (по избор на кандидат-студента). Условията за кандидатстване, необходимите документи, процедурите за провеждане и оценяване на работите, както и класирането и записването на новоприетите студенти се регламентират от Правилника на СУ. Всяка година в специалност „Скандинавистика“ постъпват не по-малко от 15 младежи и девойки от цялата страна, а нерядко и от Македония. По данни на Министерството на образованието, науката и младежта на Република България, широко отразени от българските медии, техният бал често е най-високият от този на всички кандидат-студенти в Софийския университет, равен например с този на кандидат-студентите за специалностите Молекулярна биология, Политология или Японистика.

Образованието в тази академична дисциплина е насочено към подготовка на специалисти с широки възможности за реализация в културната, научната и обществената сфера, на учители за средните училища, на преподаватели във ВУЗ, на преводачи. Освен това завършилите специалност „Скандинавистика“ намират работа и в областта на международните отношения и туризма, в институции и правителствени учреждения, в дипломатическите представителства у нас и зад граница, в средствата за масово осведомяване, в редакции, издателства, а също и в различни държавни и частни фирми. Степента „бакалавър“ дава възможност на получилите я за развитие като магистри, след което те могат да кандидатстват и за докторантура. През последните години специалност „Скандинавистика“ е подготвила редовни докторанти по шведски, норвежки, датски и исландски език, по историческа граматика на скандинавските езици и по литературна история.

От учебната 2004/2005 година Катедрата по германистика и скандинавистика предлага и магистърска програма „Нордистика“, подходяща за бакалаври от всички специалности. В продължение на три семестъра се преподават специализирани и трайни знания за историята, обществото, икономиката, културата и народопсихологията на страните от Скандинавския север. Важна част от обучението в програмата е и изучаването на скандинавски език по избор. От 2012 г. се предлага и магистърска програма по скандинавистика „Език, култура, превод“, предназначена за бакалаври в тази специалност.

Актуални разписания на учебните занятия са достъпни тук.